10 въпроса и отговора за избора на вино в магазина

1. Лицев и контраетикет. Виненият етикет задължително има две лица – наричат се лицев и контраетикет. Това е наложено от необходимостта виното да бъде описано подробно, чрез данни, свързани с неговите качества и произход.

2. Задължителни и незадължителни данни. Информацията върху винения етикет се групира като задължителни и незадължителни данни. Данните върху етикета могат да бъдат само такива, каквито са разрешени от специалния закон и европейските регламенти. Задължителните данни трябва да бъдат разположени на едно зрително поле – или на лицевия, или на контраетикета.

3. Задължителни данни. Задължително върху етикета трябва да е отбелязан районът на произхода на виното, страната, в която е произведено виното, производителят на виното, бутилировчикът, а за пенливите вина и търговецът, категорията на лозаро-винарския продукт, алкохолното съдържание, а за пенливите вина и захарното съдържание, знакът e за номинално съдържание, съдържанието на сулфити, номер на производствена партида, наименование на вносителя.

4. Незадължителни данни. Не е задължително върху етикета да се изписва годината на реколтата, сортът, захарното съдържание (за всички вина с изключение на пенливите), традиционните наименования, използвани за вината с произход, изрази, свързани с производствени методи, препоръка за консумация, подпис на майстора винар, информация за медали и отличия, данни за историята на виното или историята на производителя, търговска марка.

5. Произход на виното. Означения от вида AOC, D.O.K., DOC, DOCG, DO, DOCa, a за българските вина ЗНП, ГНП, ГКНП, ЗГУ и регионално вино са свързани с категорията на виното. Категорията на виното се определя от доказания произход. Най-високо са поставени вината със защитенo наименование за произход (ЗНП). Те се произвеждат в малки райони при много строги правила. След тях са вината със защитено географско указание (ЗГУ). Тяхното производство е разрешено в по-големи райони и при по-либерални правила. Общото правило е, че виненото грозде и виното се произвеждат в един и същ район без изключение. От 2008 година е позната още една категория вина, т.нар. „сортови вина”. Те нямат означен произход, но са подложени на контрол за сорта.

6. Винен сорт и година на реколта. От най-важното за потребителите означение могат да се ползват само вината с доказан произход. Вината, които не могат да докажат произхода на суровината и района, в който тя е преработена, не могат да поставят върху етикетите означение за сорта и/или реколтата. Изключение от това правило са „сортовите” вина, след като към тях е приложен контрол за сорта.

7. Традиционни наименования. Това са описания за вино, традиционно използвани в различните страни. Те се делят на традиционни наименования, свързани с произхода, и такива, свързани с начина на производство, отлежаване и т.н. Например за България традиционно наименование за произход е „вино с гарантирано и контролирано наименование” за най-високата категория вина и „ регионално вино” за вината със защитени географски указания. При избора на вино особено интересни са традиционните наименования, свързани с начина на производство. За България това са:

• Премиум - вино, произведено от един сорт грозде, с най-високо качество от цялата реколта, като произведеното количество не може да надвишава 1/10 от цялата реколта.
• Премиум оук – вино, отлежало в нови дъбови бъчви с обем до 500 л.
• Премиум резерва – вино, произведено от един сорт. Запазено количество от най-добрата партида от съответната реколта.
• Резерва – вино, произведено от един сорт, отлежавало една година, считано от месец ноември от годината на реколтата.
• Специална селекция – вино, отлежавало най- малко две години след посочения в спецификацията на виното технологичен срок зa отлежаване.
• Специална резерва – вино, отлежавало най- малко една година след изтичане на технологичния срок, в бъчви.
• Колекционно – вино, което отговаря на определението за „специална резерва”, като е отлежавало поне една година в бутилка и не превишава 1/10 от цялата реколта.

Традиционните наименования могат да бъдат използвани само при етикетирането на вина с произход.

8. Категория лозаро-винарски продукт. Категорията продукт е различна от категорията на виното, за която вече споменахме. Например „вино” като родово понятие е категория лозаро-винарски продукт. По определение виното е получено в резултат на естествена алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано грозде от рода Vitis vinifera. Действителното алкохолно съдържание не може да бъде по–малко от 9 обемни процента и не може да надвишава 15 обемни процента. Вината с алкохолно съдържание над 15 до 22 обемни процента са различна категория продукти, наречени ликьорни вина. Законът допуска с наименованието “вино” да бъдат означавани и напитки от други плодове, като задължително се посочва и видът плод.

9. Съдържание на сулфити. Ако виното съдържа сулфити, това трябва задължително да бъде посочено върху етикета. Посочването става чрез изписванe на „съдържа сулфити” или чрез поставяне на пиктограма.

Прилагането на сулфити във виното е разрешена практика, свързана със запазването качествата на напитката за по-дълъг период (консервация). Счита се, че наличието на сулфити, макар и в много редки случаи, може да предизвика алергични реакции.

10. Захарно съдържание при пенливите вина. Термините, с които задължително се означава захарното съдържание при пенливите вина, са:

• Брют натюр – съдържанието на захар е по-малко от 3 г на литър
• Екстра брют – съдържанието на захар е между 0 и 6 г на литър
• Брют – съдържанието на захар е по-малко то 12 г на литър
• Екстра сухо - съдържанието на захар е между 12 и 17 г на литър
• Сухо - съдържанието на захар е между 17 и 32 г на литър
• Полусухо - съдържанието на захар е между 32 и 50 г на литър
• Сладко - съдържанието на захар е над 50 г на литър.

Ивана Мурджева, адвокат